Dec 15, 2010, 3:13 PM

Жена като мен

  Poetry » Love
2.3K 1 19

Жена като мен,
когато се скрие в очите ти,
рисува по теб
пенливи
и парещи дни,
потапя те в мигове,
разтваря до бяло мечтите ти,
докосва те нежно
със своите топли лъчи.
Жена като мен,
когато погали ръцете ти,
по теб се разлива
вълна от добра тишина,
жена като мен остава
до болка
в сърцето ти,
а твоята
сила
на нея ù дава крила.
Навярно е грях

да се влюбиш

в жена като мен,

навярно без мене светът

е парче самота,

но щом ме докосна веднъж

и бе тъй запленен,

ще бъдеш завинаги влюбен

в такава жена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...