Жена на петдесет
НА ПЕТДЕСЕТ...
Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и пòвей нежен пръсне ли искрите,
в кръвта ù лумва в миг на страст пожар:
На петдесет – а все едно на трийсет!
Тъй виното узряло с аромат
се лее щедро и с наслада пий се,
макар след туй в главата да е ад...
Жена на петдесет не чака кротко
за връзки и любов случаен шанс,
при нея не вървят сълзливи нотки
и не търпи край себе си миманс.
Макар да търси мъжката опора –
в живота грешен справя се сама
и въпреки житейската умора,
намира сили да е пак Жена!
На петдесет – по-лесно тя прощава
забежки мимолетни и лъжи,
но може само с поглед да ранява
или пък с тиха болка да мълчи...
Но има ли до нея мъжко рамо,
върху което да склони глава –
тогава няма нищо по-прекрасно
и голямо
от любовта на зрялата ЖЕНА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганев Всички права запазени
