16.09.2012 г., 21:07 ч.

Жена на петдесет 

  Поезия » Философска
1892 1 11

НА ПЕТДЕСЕТ...

 

Жена на петдесет е буря скрита –

на огън още жив затляла жар,

и пòвей нежен пръсне ли искрите,             

в кръвта ù лумва в миг на страст пожар:

 

На петдесет – а все едно на трийсет!

Тъй виното узряло с аромат

се лее щедро и с наслада пий се,

макар след туй в главата да е ад...                                             

 

Жена на петдесет не чака кротко

за връзки и любов случаен шанс,

при нея не вървят сълзливи нотки

и не търпи край себе си миманс.

 

Макар да търси мъжката опора –

в живота грешен справя се сама

и въпреки житейската умора,

намира сили да е пак Жена!

 

На петдесет – по-лесно тя прощава

забежки мимолетни и лъжи,                      

но може само с поглед да ранява

или пък с тиха болка да мълчи...

 

Но има ли до нея мъжко рамо,                             

върху което да склони глава –

тогава няма нищо по-прекрасно

                                               и голямо

от любовта на зрялата ЖЕНА!

© Димитър Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??