Жена нависоко
Пилял съм думи, не една излишна,
накрай света в победа и в погром,
а ти, която, без да си всевишна,
с ръце подпряла скромния ми дом...
... мъждукаш пак, едва забележима,
като красиво остаряла вещ...
Прости ми, мамо. Зная, че те има -
ти можеш само да ме разбереш....
... когато се завърна тих, разлюбен
от чужди и от свои в дълъг път.
Аз всъщност мога всичко да загубя,
но щом очите, твоите, ме спрат...
... олеква ми, от тялото се свлича
товар от срам и горест най-подир.
Прости ми всяко бягство, жажда птича...
Където минах, барем вейнах мир.
И сричам все на ветровете, мамо,
че всеки ореол е постижим,
щом даже и с една усмивка само
разсейваш кротко облачния дим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
