24.07.2011 г., 16:36 ч.

Жена нависоко 

  Поезия » Друга
1256 0 30
Пилял съм думи, не една излишна,
накрай света в победа и в погром,
а ти, която, без да си всевишна,
с ръце подпряла скромния ми дом...
... мъждукаш пак, едва забележима,
като красиво остаряла вещ...
Прости ми, мамо. Зная, че те има -
ти можеш само да ме разбереш....
... когато се завърна тих, разлюбен
от чужди и от свои в дълъг път.
Аз всъщност мога всичко да загубя,
но щом очите, твоите, ме спрат... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??