5.12.2021 г., 13:13

Жена родена от жарта

1K 5 15

Една жена, която може да обича,
в сърцето носи пламък от жарта.
Една жена, която с облаците тича,
не се страхува да се мокри под дъжда.

Чадър не носи, жаравата я топли,
от обич в пламъци обича да гори.
В криле превръща обичта си...
и мокра да е в жаравата пламти.

Не знае що е буря, вятърът е нейна сила,
с вихъра подемен във сърцето си лети.
Жаравата я кара да се чувства жива,
след пороя, за да може да прости.

Една жена, която може да обича,
жарта не може да я изпепели.
Обичта си дава и не срича...
"Обичам те!" са нейните стрели.

Една жена, която с облаците тича...
една жена обичаща дъжда...
една жена, която може да обича...
сърцето и е огън, лумнал от страстта.

12.11.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много горещо и изпълнено със стремеж! Хареса ми!
  • Може, Вальо... доставял е гръм и мълнии на Зевс и където е тропнел Пегас е бликвал извор. Огън и вода, за това говорех, де😀
  • Глей, кво става... Телефонът лепва едно "н" и Пепилота ма зачука.
    Може, Терита пирони за подковите на Пегас излетял от пламъците
  • Ход с коня... пирони за подкови е имал в предвид🤔
  • Сори, обаче идеята е на жабокът ви, той е написал пироНманка, аз само се възползвах 😊

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...