Една жена, която може да обича,
в сърцето носи пламък от жарта.
Една жена, която с облаците тича,
не се страхува да се мокри под дъжда.
Чадър не носи, жаравата я топли,
от обич в пламъци обича да гори.
В криле превръща обичта си...
и мокра да е в жаравата пламти.
Не знае що е буря, вятърът е нейна сила,
с вихъра подемен във сърцето си лети.
Жаравата я кара да се чувства жива,
след пороя, за да може да прости. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up