9.01.2006 г., 21:27

Жена съм

1.7K 0 4
Не ми казвай кога ще се върнеш.
Да те чакам!? Моли се на Бога.
Пенелопа не съм. Нямам тази специалност.
Да тъка, едва ли ще мога.
Какво!? ...Вярност???
Вярна съм си до гроба.
За това не ме укорявай.
Ако ме искаш, не ме изпитвай-
Жена съм! Не го забравяй.
Добре. Обещавам.
Ще те чакам, любими.
На онази същата гара,
на която те срещнах, очаквайки друг.
Да-а... Вярваш ли ми?Потеглят влаковете. Бавно заминават.
Потеглят и след себе си оставят,
перон обрасъл в тиха скръб.
А релсите са тънак ръб,
по който тромаво пълзят,
минутите на нечия раздяла.
Блестящо бяла кърпичка
крещи за сбогом...
А мойта, тъжно в джоба се е свряла,
забравила и срещи,
и раздяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....