angel4e-f (Ангелчето)
26 9
Jan 9, 2006, 9:27 PM

Жена съм 

  Poetry
1351 0 4
Не ми казвай кога ще се върнеш.
Да те чакам!? Моли се на Бога.
Пенелопа не съм. Нямам тази специалност.
Да тъка, едва ли ще мога.
Какво!? ...Вярност???
Вярна съм си до гроба.
За това не ме укорявай.
Ако ме искаш, не ме изпитвай-
Жена съм! Не го забравяй.
Добре. Обещавам.
Ще те чакам, любими.
На онази същата гара,
на която те срещнах, очаквайки друг.
Да-а... Вярваш ли ми?Потеглят влаковете. Бавно заминават.
Потеглят и след себе си оставят,
перон обрасъл в тиха скръб.
А релсите са тънак ръб,
по който тромаво пълзят,
минутите на нечия раздяла.
Блестящо бяла кърпичка
крещи за сбогом...
А мойта, тъжно в джоба се е свряла,
забравила и срещи,
и раздяла...

© Ангелчето All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??