ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
12.06.2013 г., 8:59 ч.

Жена съм 

  Поезия » Друга
726 0 12

Не съм си тръгвала, не се завръщам,

аз винаги съм тук била.

ВСЕЛЕНАТА е необятната ми къща,

летя с невидими крила.

Ту извисявам се, ту горко падам,

сред хора често съм сама.

Не чакам Нобеловата награда -

МИРЪТ е в моята душа.

Поглеждам с нежност небосвода,

покрит от облачен воал,

дъх притаявам: "Ех, че природа

ВСЕВИШНИЯТ ни е създал!"

Не съм си тръгвала, недейте пита:

"Какво се случи с теб, човек?"

Той отговорът в мене скрит е -

ЖЕНА - с душата на поет.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??