ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
Jun 12, 2013, 8:59 AM

Жена съм 

  Poetry » Other
724 0 12

Не съм си тръгвала, не се завръщам,

аз винаги съм тук била.

ВСЕЛЕНАТА е необятната ми къща,

летя с невидими крила.

Ту извисявам се, ту горко падам,

сред хора често съм сама.

Не чакам Нобеловата награда -

МИРЪТ е в моята душа.

Поглеждам с нежност небосвода,

покрит от облачен воал,

дъх притаявам: "Ех, че природа

ВСЕВИШНИЯТ ни е създал!"

Не съм си тръгвала, недейте пита:

"Какво се случи с теб, човек?"

Той отговорът в мене скрит е -

ЖЕНА - с душата на поет.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??