Жена съм
Не съм си тръгвала, не се завръщам,
аз винаги съм тук била.
ВСЕЛЕНАТА е необятната ми къща,
летя с невидими крила.
Ту извисявам се, ту горко падам,
сред хора често съм сама.
Не чакам Нобеловата награда -
МИРЪТ е в моята душа.
Поглеждам с нежност небосвода,
покрит от облачен воал,
дъх притаявам: "Ех, че природа
ВСЕВИШНИЯТ ни е създал!"
Не съм си тръгвала, недейте пита:
"Какво се случи с теб, човек?"
Той отговорът в мене скрит е -
ЖЕНА - с душата на поет.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
