Жената е звезда...
Жената е звезда. На челото жигосана.
Cтъпва боса по тръни, без страх.
Небогопомазана е и немиросана.
С тежък кръст -първородният грях.
За децата си крала би, просила, лъгала.
За любим би убила дори.
Нощем свита о две на душата си в ъгъла,
вила би без покой, до зори.
Колко прашни нозе е изтрила, с косите си,
и изпила горчилки без край.
И от първият дъх, чак до края на дните си,
тя, Жената е ангел, без рай...
----------------------------------------
Благодаря на Сенд (Георги Стоянов) , за вдъхновението!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
