Жената, която живее отсреща
Жената, която наивно обичам
от двайсет години, която копнея
съвсем по хлапашки с любов романтична
от двайсет години, отсреща живее.
И често, когато Съдбата ни среща
случайно в квартала, с усмивка ръка
приятелски тя ми подава. Отсреща
нали е домът ù... Какво да река!
Тя знае, че с обич копнея за нея
и тайно мечтая за истинска среща,
но все по-далече от мене живее
жената, която живее отсреща.
Така си живеем; аз тук, тя отсреща,
уж само кварталният път ни дели,
а двайсет години за среща гореща
със нея надявам се тайно! Дали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
