МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1021 4098
2.11.2024 г., 14:34 ч.

Жената на рибаря 

  Поезия » Друга
237 6 27

         Посвещавам на майка ми

       и на светлата памет на баща ми

 

Потрепна синият воал,

покрил върха на планината.

Над хълма в риган прегорял

подухна лек вечерен вятър.

 

Из зажаднелите треви

запърха бяла пеперуда

и Герман в облак се яви,

но беше някаква заблуда.

 

Отмина облакът и пак

в мен – лятна жега безпощадна,

но пред настъпващия мрак

смири се, взе си сбогом хладно.

 

Поспрях при скалния откос

до претъркулен грапав камък.

Нататък пътят – прашен, бос,

ме мамеше с мираж на замък.

 

Не беше замък, а една

убога, сламена колиба.

А край реката – в светлина

един светец ловеше риба.

 

Така и мене улови

в сребристите си, чудни мрежи.

Години минаха, уви –

изтляха дните безметежни.

 

И ето ме сега – под свод,

предричащ звездни диаманти

и обещаващ ми живот

с край ясен – пъклото на Данте!

 

Не! Слънцето, на есен в плен,

се скри полека в дефилето

и птица някаква над мен

прониза с крясък див небето.

 

Макар да знаех, че след миг

горите ще потънат в злато,

подех отекналия вик:

– Не тръгвай, сиромашко лято!

 

   Стихотворението спечели Първа награда в XV Национален конкурс за стихове "Моето синьо лято" 2024 на фондация „Астика“, с подкрепата на Община Бургас и Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – Бургас.

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??