Жената на скръбта

Ivayana5 (Ivayana Ivanova)
17 3

19.10.2024 г., 6:09 ч.

Поезия » Философска

114 0 2

"Жената на скръбта"

Сърцето ми тежи като камък студен,

напукано в мъка, обвито в плен.

Очите ми са червени, пламтят от плач,

като дяволски огън, горят без прах.

В сълзите си давя се, без край,

пия горчилката им, час подир час.

За да изтрезнея, се къпя в тях,

потопена в болка, пленена от страх.

Как искам да съм жената на скръбта,

да поема страданието на света.

С моята болка бих всеки спасила,

сълзи по лицето на друг бих изтрила.

С ледени ръце бих сгрейла сърца,

живот бих върнала в покойна душа.

Остава ми само смирено да падна,

в небето поглед да впия

и молитва да отправя.

Тихичко моля се за всички в беда,

за хората, що вървят по тази земя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Петя_Ап

2024-10-19T16:29:13+03:00

С Пепи. Много хубаво го е казала. Не спирай да пишеш и да се развиваш, дори да те мачкат. Аз направих тази грешка преди много години.
palenka (П Антонова)

2024-10-19T08:59:25+03:00

Един лекар не може да излекува всички хора по света, но лекува, защото знае, че не е сам. И ти така - живей живота си с всичката му болка, но и радост, и красота. Хармонията и балансът поддържат жив животът. Хубаво пишеш и изразяваш чувствата в стихове, продължавай!