Жената на скръбта
"Жената на скръбта"
Сърцето ми тежи като камък студен,
напукано в мъка, обвито в плен.
Очите ми са червени, пламтят от плач,
като дяволски огън, горят без прах.
В сълзите си давя се, без край,
пия горчилката им, час подир час.
За да изтрезнея, се къпя в тях,
потопена в болка, пленена от страх.
Как искам да съм жената на скръбта,
да поема страданието на света.
С моята болка бих всеки спасила,
сълзи по лицето на друг бих изтрила.
С ледени ръце бих сгрейла сърца,
живот бих върнала в покойна душа.
Остава ми само смирено да падна,
в небето поглед да впия
и молитва да отправя.
Тихичко моля се за всички в беда,
за хората, що вървят по тази земя.
© Ivayana All rights reserved.
