Жената по вълните
Жената, която ходи
по вълните...
(легенда)
Една Жена направо по вълните
върви, понеже вярва в чудеса,
а вятърът я роши дяволито –
интимно вплетен в нейната коса...
Сънливо се поклаща Океана
на Залеза с вълшебните боѝ –
по дивната Стихия разлюляна
Жената очарована върви...
А Вятърът вечерен влюбен в нея
във здрача свири страстно на тромпет,
абсурдно, но вълните се люлеят
във ритъм на съвременен балет...
След малко и звездите ще се пръснат
в небето като бисерни искри́ –
една от тях за миг ще се откъсне
и в прелестна следа ще изгори́...
... И цяла нощ със Вятъра Жената
там боса по вълните ще върви,
а накъде́ – не знае тя самата...
И от къде́ – не помни може би!...
... Моряк ли бе забравил да се върне
и тръгнала е да го търси тя,
и тъй сама успяла да превърне
в легенда любовта си през нощта...
... Пиян моряк след петата текила
в далечен порт разправял плахо – как
там тайнствена жена го е спасила
извеждайки го в бурна нощ на бряг...
Разправят, че Летящият Холандец
опънал и в безветрие платна,
веднъж я взел на кораба за малко,
но слязла тя при първата вълна́...
И на моряците в беда помага --
владее всички морски ветрове́,
а яростта на бурите се сля́га
щом в приказни лагуни ги зове́...
С легендите се носи по вълните,
в косата ѝ вече́рен вятър вей,
че все тъй: на моряците в мечтите -
Една жена загадъчна живей...
А в любовта неверни са моряците –
на всеки порт стоѝ една любов,
но често заблудени от маяците,
дори не чуват страстния ѝ зов...
И с кораби кръстосват Океаните,
и с Бога спорят дръзко, на инат –
понеже: те не спадат към избраните
от него за любимци в този свят...
...Жената от легендата все скита
и вечно търси Блудният моряк,
а може би отдавна под вълните
е той – не стигнал в бурята до бряг...
Едно време някъде из Пасифика
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
