20.12.2022 г., 7:51 ч.  

Жената с бялата "Nokia" 

  Поезия
538 2 2

ЖЕНАТА С БЯЛАТА „NOKIA”

 

– Номерът не съществува! – джиесемът изсумтя.

И го тряснах – луд и улав, във кашпата за цветя.

Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.

Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка.

Тръснах зимната си грейка – и от нея падна стих.

И под гърбавата пейка – гладно кученце, се свих.

Сякаш погребална зала! – стихна леденият парк.

 

„Nokia”-та твоя – бяла, ще мълчи, невям, до март.

Ще се тръшкат върху плажа озверелите вълни.

И ще скитам сам в пейзажа много дълги зимни дни,

Аз отказвам да повярвам, че съм твой любим поет!

Искам те на гара Варна със експреса в три без пет.

Да ми пърхат пеперуди! – там, от твоя тих дисплей.

Бяла „Nokia” ме буди сутрин с твоето: – Здравей!

 

20 декемврий 2022 г.

гр. Варна, 7, 20 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Можеш в един куплет да събереш яда, разочарованието, тъгата, яростта, дори лавата на непознатите чувства и го правиш по такъв перфектен начин, Валери! Животът кипи в твоите стихове неукротен и естествен, дъгата на изживяванията е многоцветна и всички цветове в нея имат своя чар и магнетизъм!

    "Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.
    Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка.
    Тръснах зимната си грейка – и от нея падна стих.
    И под гърбавата пейка – гладно кученце, се свих."!!!

    Моите почитания за големия ти талант, Поете!
  • Ще се тръшкат върху плажа озверелите вълни.
    И ще скитам сам в пейзажа много дълги зимни дни,
Предложения
: ??:??