Жената с бялата "Nokia"
ЖЕНАТА С БЯЛАТА „NOKIA”
– Номерът не съществува! – джиесемът изсумтя.
И го тряснах – луд и улав, във кашпата за цветя.
Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.
Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка.
Тръснах зимната си грейка – и от нея падна стих.
И под гърбавата пейка – гладно кученце, се свих.
Сякаш погребална зала! – стихна леденият парк.
„Nokia”-та твоя – бяла, ще мълчи, невям, до март.
Ще се тръшкат върху плажа озверелите вълни.
И ще скитам сам в пейзажа много дълги зимни дни,
Аз отказвам да повярвам, че съм твой любим поет!
Искам те на гара Варна със експреса в три без пет.
Да ми пърхат пеперуди! – там, от твоя тих дисплей.
Бяла „Nokia” ме буди сутрин с твоето: – Здравей!
20 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 7, 20 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
