10.10.2023 г., 22:18

Жената с име на пролет

432 1 0

На Цвета... 

 

Вселената в сравнение със теб, 

е в скучния нюанс на черно-бялото.

Обагрена със всички цветове, 

ти жива си картина, цялата. 

Съставът ти безкрайна е палитра 

от слънчеви лъчи, и от небе, 

от вярата в дъжда, и от молитви  

за изгреви със влюбено сърце. 

Оранжевите залези те искат. 

Самотен е брегът, и чака прѝлив, 

че стъпките ти пясъчно му липсват.

(И може леко да ти се обѝди.)

Морето те обича поначало. 

Вълнува се от твоето присъствие. 

На тебе Господ обич ти е дал, 

и с име - цяла пролет да те кръсти. 

Вселената събира се в душата ти, 

ала поета не намира точни думи, 

но знам, че ти си живата вода, 

любов, блаженство. Цяло чудо си! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.09.2023

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....