На Цвета...
Вселената в сравнение със теб,
е в скучния нюанс на черно-бялото.
Обагрена със всички цветове,
ти жива си картина, цялата.
Съставът ти безкрайна е палитра
от слънчеви лъчи, и от небе,
от вярата в дъжда, и от молитви
за изгреви със влюбено сърце.
Оранжевите залези те искат.
Самотен е брегът, и чака прѝлив,
че стъпките ти пясъчно му липсват.
(И може леко да ти се обѝди.)
Морето те обича поначало.
Вълнува се от твоето присъствие.
На тебе Господ обич ти е дал,
и с име - цяла пролет да те кръсти.
Вселената събира се в душата ти,
ала поета не намира точни думи,
но знам, че ти си живата вода,
любов, блаженство. Цяло чудо си!
©тихопат.
Данаил Антонов
30.09.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени