Днес е един
най-обикновен ден,
в който животът лежи
в локва от бъдеще,
а небето е изпълнено
със скитащи гарсониери
и разгонени облаци.
Време е за разсънване.
Защото...
Слънцето разхожда пръсти
по белите ни ръце
и гони правите ъгли.
Вчера бяхме ходещи статуи
с накиснати от дъжд мисли,
изгубили нечувствителните си части.
Странно. Това ни се удава.
Днес? Днес ти си в началото.
В началото на повода,
който разхожда
жената с луксозния глас.
05.05.2013
© Сандра Божкова Всички права запазени