3.10.2017 г., 19:50

Жената воин

1.6K 3 9

Във всяка, уж добра, жена,
дух силен на жената воин живее,
дълбоко скрит във нежната душа,
сигнали дава, плаче и се смее.
Понякога надига боен вик,
развихрила първичните си страсти.
И в този омагьосващ миг,
емоциите бурни са контрастни.
Подбира битки честно и сама,
със мъдрост, без злина човешка.
Усетила победната вълна,
викът за справедливост е надежда.
Тя смело изборите прави,
дори и в миг на слабост да сгреши,
падне ли, сама ще се изправи,
достойно пътят свой да продължи.
Жената  воин цената знае,
обстоятелствата външни не вини,
приятелка, любима, майка...
съдбовната си Мисия цени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В отговор на Вятъречи (Александър Ценов): "Подбира битки честно и сама,
    със мъдрост, без злина човешка...." Поне така го усещам аз.
    Благодаря на всички прочели и оценили!
  • Силата на жената - на нея се крепи всичко в този свят! Чудесно си ни я представила Таня, поздравления!
  • Силната - за силната жена! Браво, Таня!
  • Животът е като война. И всеки решава дали да бяга, да се предава или да се бори! Достойните жени воюват за своята мисия, за справедливостта, за правото да съществуват пълноценно. Но съществено важно е дали това, за което се борят, отговаря на тези благородни цели, или е следване на популярните, одобрени от обществото, безопасни и лесни коловози.
  • Много добра характеристика!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...