Жените... този вечен спомен
Жените, за които съм мечтал,
жените – подарили нощи страстни,
жените – като онзи спомен бял,
като отминало, нетрайно щастие...
изчезнаха, стопиха се незнайно...
Но - покорили моето съзнание -
те още шестват в мислите ми тайно
като ефирни, прелестни създания...
Жените, за които съм сънувал
и искал съм пред тях да коленича,
сега са само спомен, ми се струва,
за нещо хубаво, ала различно...
Жените, а не бяха толкоз много,
дариха ме в мечтите ми със щастие...
И тъй - благословен като от Бога -
изпитах с тях най-истинските страсти...
Жените, за които съм мечтал.
Жените, за които съм сънувал.
Жените, на които съм се дал
като причастие... за мен сега тъгуват...
А аз - останал само с този спомен -
не търся вече нищичко и никой...
Но този спомен е товар огромен...
защото...
още чувам,
че ме викат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
