Жените... този вечен спомен

14 jun 2012, 21:55

Poesía

697 0 4

Жените, за които съм мечтал,

жените – подарили нощи страстни,

жените – като онзи спомен бял,

като отминало, нетрайно щастие...

изчезнаха, стопиха се незнайно...

Но - покорили моето съзнание -

те още шестват в мислите ми тайно

като ефирни, прелестни създания...

Жените, за които съм сънувал

и искал съм пред тях да коленича,

сега са само спомен, ми се струва,

за нещо хубаво, ала различно...

Жените, а не бяха толкоз много,

дариха ме в мечтите ми със щастие...

И тъй - благословен като от Бога -

изпитах с тях най-истинските страсти...

Жените, за които съм мечтал.

Жените, за които съм сънувал.

Жените, на които съм се дал

като причастие... за мен сега тъгуват...

А аз - останал само с този спомен -

не търся вече нищичко и никой...

Но този спомен е товар огромен...

защото...

още чувам,

че ме викат...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.