14 июн. 2012 г., 21:55

Жените... този вечен спомен 

  Поэзия
650 0 4

 

Жените, за които съм мечтал,

жените – подарили нощи страстни,

жените – като онзи спомен бял,

като отминало, нетрайно щастие... 

изчезнаха, стопиха се незнайно...

Но  - покорили моето съзнание -

те още шестват в мислите ми тайно

като ефирни, прелестни създания...  

Жените, за които съм сънувал 

и искал съм пред тях да коленича,

сега са само спомен, ми се струва,

за нещо хубаво, ала различно...

Жените, а не бяха толкоз много,

дариха ме в мечтите ми със щастие...

И тъй -  благословен като от Бога -

изпитах с тях най-истинските страсти...

Жените, за които съм мечтал.

Жените, за които съм сънувал.

Жените, на които съм се дал

като причастие... за мен сега тъгуват...

А аз - останал само с този спомен -

не търся вече нищичко и никой...

Но този спомен е товар огромен...

защото...

още чувам,

че ме викат...

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??