yogimax (Василена Т)
149 1055
7.09.2010 г., 22:22 ч.

Жеравна 

  Поезия » Друга
886 0 5

Над Жеравна се спуща вечерта,

Добромерица сетен лъч огрява.

Долита звън от чановете на стада

и хладен полъх слиза от гората.

Шуми Черковната кория

и  сякаш песен за делия -

хайдутин в гъстия клонак

повтаря вятър пак и пак.

Реди тя песни за юнаци -

по престарелите дъбаци

личат им писмената тайни.

Кошута блеела в омая,

рев на рогач раздирал тъмнината,

звезди блестели над земята.

И Йовков в чудните легенди,

нашепвани във тишината

от птиците и ветровете,

възпял с сърцето и таланта

силата на любовта и красотата.

И сякаш нощем в полумрака

дохожда в селото Индже,

Шибил отново Рада чака,

Божура гледа в Куков вир -

на милия Василчо лика дири.

Хайдути смели пак мъстят

за всяка поругана чест.

Мнозина в селото не спят -

от кърджалии те имане крият.

Стоил войвода с добра вест

за край на робството ги сгрял.

Но рано било за това,

потеря четата пленила

и срещнала ги там смъртта.

 

И днес, когато зашумява

Черковната кория в мрака,

легенди чудни оживяват

и някой някого там чака.

Щом Жеравна в покой заспива,

пак спомени във мен се връщат

за миналите дни щастливи

под стряхата на бабината къща.

 

© Василена Т Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??