Жеравна
Над Жеравна се спуща вечерта,
Добромерица сетен лъч огрява.
Долита звън от чановете на стада
и хладен полъх слиза от гората.
Шуми Черковната кория
и сякаш песен за делия -
хайдутин в гъстия клонак
повтаря вятър пак и пак.
Реди тя песни за юнаци -
по престарелите дъбаци
личат им писмената тайни.
Кошута блеела в омая,
рев на рогач раздирал тъмнината,
звезди блестели над земята.
И Йовков в чудните легенди,
нашепвани във тишината
от птиците и ветровете,
възпял с сърцето и таланта
силата на любовта и красотата.
И сякаш нощем в полумрака
дохожда в селото Индже,
Шибил отново Рада чака,
Божура гледа в Куков вир -
на милия Василчо лика дири.
Хайдути смели пак мъстят
за всяка поругана чест.
Мнозина в селото не спят -
от кърджалии те имане крият.
Стоил войвода с добра вест
за край на робството ги сгрял.
Но рано било за това,
потеря четата пленила
и срещнала ги там смъртта.
И днес, когато зашумява
Черковната кория в мрака,
легенди чудни оживяват
и някой някого там чака.
Щом Жеравна в покой заспива,
пак спомени във мен се връщат
за миналите дни щастливи
под стряхата на бабината къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
