Жеравна
Над Жеравна се спуща вечерта,
Добромерица сетен лъч огрява.
Долита звън от чановете на стада
и хладен полъх слиза от гората.
Шуми Черковната кория
и сякаш песен за делия -
хайдутин в гъстия клонак
повтаря вятър пак и пак.
Реди тя песни за юнаци -
по престарелите дъбаци
личат им писмената тайни.
Кошута блеела в омая,
рев на рогач раздирал тъмнината,
звезди блестели над земята.
И Йовков в чудните легенди,
нашепвани във тишината
от птиците и ветровете,
възпял с сърцето и таланта
силата на любовта и красотата.
И сякаш нощем в полумрака
дохожда в селото Индже,
Шибил отново Рада чака,
Божура гледа в Куков вир -
на милия Василчо лика дири.
Хайдути смели пак мъстят
за всяка поругана чест.
Мнозина в селото не спят -
от кърджалии те имане крият.
Стоил войвода с добра вест
за край на робството ги сгрял.
Но рано било за това,
потеря четата пленила
и срещнала ги там смъртта.
И днес, когато зашумява
Черковната кория в мрака,
легенди чудни оживяват
и някой някого там чака.
Щом Жеравна в покой заспива,
пак спомени във мен се връщат
за миналите дни щастливи
под стряхата на бабината къща.
© Василена Т All rights reserved.
