19.05.2017 г., 22:46

Жертва

503 1 7

Ти си като доза хероин, 
зла отрова, завладяла вените. 
Ти не си невинен херувим. 
А си онзи, изкушавал Ева. 

 

Като разрушителна вълна 
пак помиташ здравия ми разум. 
В мен изригва яростен вулкан. 
Боря се, макар че е напразно. 

 

Аз не зная буря като теб. 
Не познавам нещо по-опасно. 
Ти си като ров без парапет. 
Нищо да не правиш, пак е страшно. 

 

Гледаш ме със втренчени очи, 
както хищник омагьосва жертва. 
Искам да ти кажа "Престани",
бавно завладяваш всяка клетка. 

 

И подобно глупав наркоман
в твоя плен съм хваната без милост. 
Питам победена: как така?... 
Ти във отговор ми се усмихваш. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за прекрасния и истински до болка стих!
  • Съглесен с Плевелчето. Мъдра жена е тя!
  • Стихотворението ти е разкошно, нз как реши че е ужасно. Личи си, че е написано от талантлив автор. Хваща и държи до края. Слънчев ден!
  • Аз лично мисля, че стихотворението е ужасно. Но ви благодаря много, че прочетохте и харесахте!!!
  • Талант...!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...