Ти си като доза хероин,
зла отрова, завладяла вените.
Ти не си невинен херувим.
А си онзи, изкушавал Ева.
Като разрушителна вълна
пак помиташ здравия ми разум.
В мен изригва яростен вулкан.
Боря се, макар че е напразно.
Аз не зная буря като теб.
Не познавам нещо по-опасно.
Ти си като ров без парапет.
Нищо да не правиш, пак е страшно.
Гледаш ме със втренчени очи,
както хищник омагьосва жертва.
Искам да ти кажа "Престани",
бавно завладяваш всяка клетка.
И подобно глупав наркоман
в твоя плен съм хваната без милост.
Питам победена: как така?...
Ти във отговор ми се усмихваш.