May 19, 2017, 10:46 PM

Жертва

  Poetry » Love
505 1 7

Ти си като доза хероин, 
зла отрова, завладяла вените. 
Ти не си невинен херувим. 
А си онзи, изкушавал Ева. 

 

Като разрушителна вълна 
пак помиташ здравия ми разум. 
В мен изригва яростен вулкан. 
Боря се, макар че е напразно. 

 

Аз не зная буря като теб. 
Не познавам нещо по-опасно. 
Ти си като ров без парапет. 
Нищо да не правиш, пак е страшно. 

 

Гледаш ме със втренчени очи, 
както хищник омагьосва жертва. 
Искам да ти кажа "Престани",
бавно завладяваш всяка клетка. 

 

И подобно глупав наркоман
в твоя плен съм хваната без милост. 
Питам победена: как така?... 
Ти във отговор ми се усмихваш. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за прекрасния и истински до болка стих!
  • Съглесен с Плевелчето. Мъдра жена е тя!
  • Стихотворението ти е разкошно, нз как реши че е ужасно. Личи си, че е написано от талантлив автор. Хваща и държи до края. Слънчев ден!
  • Аз лично мисля, че стихотворението е ужасно. Но ви благодаря много, че прочетохте и харесахте!!!
  • Талант...!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...