18.10.2008 г., 13:18

Жесток художник

738 0 11
Жесток художник

Някой казвал ли ти е, че си художник,
който страхотно рисува по сърца,
но не с четка, а забива ножа
и красиви багри прави му кръвта.

Но със сълзи не се задоволяваш
искаш болката да е непоносима,
без срам пред очите ми изневеряваш,
но трудно рисува се пъстра картина.

Затова ли слагаш в раните солта,
за да вмъкнеш просто нещо бяло -
с някоя си ти ме запозна,
да ми разкаже как с теб е спала...

На теб живота си аз посветих,
а по дяволите - ти какво направи?!
Изглежда, че си много талантлив,
нарисува ми неизлечими рани...

Остави ми в сърцето болка неизказана,
по-скоро неистриваемо я нарисува,
за първи път така обичам, а съм белязана
с рани, които не се лекуват...

Показваш ми поредната любовница,
но възмездие има, сигурен бъди...
Ще си намериш някоя художничка
и както ти на мен картина ще ти подари...
 

15.08.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина съм впечатлена! Не очаквах такава реакция на това стихотворение, твърде тежко е и трудно се разбира! Страхотни сте благодаря ви!
    Наистина и днес се срещат такива талантливи художници, но нека бъдем силни, само така може поне малко да заличим картината, която са ни нарисували в сърцата!
  • Оригинално замислено!Просто нямам думи!
  • Много добър замисъл и сполучливо реализиран!
    Браво, хареса ми!
    Особено финала!
    Прегръдка!
  • Хубав стих!
  • Много е добро. Поздрави и горе главата. Имах един такъв художник... всичко се връща в тоя живот, така че много усмивки ти пращам.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...