Oct 18, 2008, 1:18 PM

Жесток художник

  Poetry » Love
740 0 11
Жесток художник

Някой казвал ли ти е, че си художник,
който страхотно рисува по сърца,
но не с четка, а забива ножа
и красиви багри прави му кръвта.

Но със сълзи не се задоволяваш
искаш болката да е непоносима,
без срам пред очите ми изневеряваш,
но трудно рисува се пъстра картина.

Затова ли слагаш в раните солта,
за да вмъкнеш просто нещо бяло -
с някоя си ти ме запозна,
да ми разкаже как с теб е спала...

На теб живота си аз посветих,
а по дяволите - ти какво направи?!
Изглежда, че си много талантлив,
нарисува ми неизлечими рани...

Остави ми в сърцето болка неизказана,
по-скоро неистриваемо я нарисува,
за първи път така обичам, а съм белязана
с рани, които не се лекуват...

Показваш ми поредната любовница,
но възмездие има, сигурен бъди...
Ще си намериш някоя художничка
и както ти на мен картина ще ти подари...
 

15.08.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина съм впечатлена! Не очаквах такава реакция на това стихотворение, твърде тежко е и трудно се разбира! Страхотни сте благодаря ви!
    Наистина и днес се срещат такива талантливи художници, но нека бъдем силни, само така може поне малко да заличим картината, която са ни нарисували в сърцата!
  • Оригинално замислено!Просто нямам думи!
  • Много добър замисъл и сполучливо реализиран!
    Браво, хареса ми!
    Особено финала!
    Прегръдка!
  • Хубав стих!
  • Много е добро. Поздрави и горе главата. Имах един такъв художник... всичко се връща в тоя живот, така че много усмивки ти пращам.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...