31.01.2007 г., 1:32

"жесток път"

874 0 1
ТОЙ НЕ БЕ ЧОВЕК, А САМУРАЙ!
ВОЙН, ОКРИЛЕН ОТ СВОЯ ИДЕАЛ.
ТОЙ СЕ СПУСКАШЕ И ПОКОРЯВАШЕ
ВЪРХОВЕТЕ - СНЕЖНИ МЪРТЪВЦИ!

НО КАТО ВЯТЪРА СТУДЕН,
СМЪРТТА ГО ПОСЕТИ.
ОТВЕДЕ ГО ВЪВ РАЯ,
ДАЛЕЧ ОТ РОДНИТЕ ЗЕМИ.

НО ТОЙ ОСТАВА НА ВЪРХА,
С УСМИВКА СВЕТЛА,
ПРИВЕЛ ГЛАВА ПРЕД
СВОЯ ГОРД НАРОД.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...