Еси (ЕЛЕНА Петрова) Еси (ЕЛЕНА Петрова)
11
Jan 31, 2007, 1:32 AM

"жесток път"

  Poetry
873 0 1
ТОЙ НЕ БЕ ЧОВЕК, А САМУРАЙ!
ВОЙН, ОКРИЛЕН ОТ СВОЯ ИДЕАЛ.
ТОЙ СЕ СПУСКАШЕ И ПОКОРЯВАШЕ
ВЪРХОВЕТЕ - СНЕЖНИ МЪРТЪВЦИ!

НО КАТО ВЯТЪРА СТУДЕН,
СМЪРТТА ГО ПОСЕТИ.
ОТВЕДЕ ГО ВЪВ РАЯ,
ДАЛЕЧ ОТ РОДНИТЕ ЗЕМИ.

НО ТОЙ ОСТАВА НА ВЪРХА,
С УСМИВКА СВЕТЛА,
ПРИВЕЛ ГЛАВА ПРЕД
СВОЯ ГОРД НАРОД.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0