Жестокост
Като изстинала храна във мръсната чиния,
надвиснала над нас е грозна проклетия.
Тя е там.
В поройна нощ - скитник без подслон,
на улицата - куче, без храна и дом.
Жестокост подла ни ранява и убива,
готова е да ни обсеби, щом сами се поддадем.
Мразим и я храним да е жива,
грешката във себе си сме слепи да съзрем.
От омразата се ражда озлобена
и превръща се във сила.
Аз не бих приличала на нея...
Бих простила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Наумова Всички права запазени
!!