yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
24.08.2010 г., 10:13 ч.

Жетварят 

  Поезия » Философска
1370 3 28

Издишаше тихата вечер на огъня слънчев покоя.
И гърбеха пътя далечен писани селски каруци.
От зрелост земята пръхтеше, ранена пшенична ръкойка
кървеше в шепите залезно. Полето разбридаше звуци,
въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган,
бъбривият хор на скорците в рояка светулки преливаше.
Вървеше жътварят към село по друм непознат и потаен.
В очите му тъмни небето угасваше бавно и страстно.
Упойна шептеше гората в полите на мрак прегорял,
напъпила в устните жажда край извора бистър го спря.

Той гребна водата му с тежки, огромни напукани длани
брегът с развълнувана четка нахвърли силует на жена.
Най-чудната бяла магия, тъй сякаш с мъгла изтъкана,
снагата й тънка извиваше - красива, незнайна, желана!
И както от пръстена стомна тръпчивите устни отпиха
тайнство, изтървано от Господ в кроткия вик на върбите
и сладкия сок на греховност в два плода на тъмна череша,
очите й сърнено топли, въглен раздухан в горещници.
А времето беше се спряло на хълма в луна едноока.
И всичко замря бездиханно, вкаменено, без цел и посока...

Как дълги са тези минути, безкрайно това приземяване!
Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец
вибрираше в тънките струни и в пъпната връв на бръшляна.
Уплете в ефирни ластуни онази предизгревна пяна,
която избълва просторът, подобно на жар в пепелище.
Търкули зад билото горе под мантия звездна разнищени
безплътни отлитащи сенки, посипани с цвят самодивски,
ликуващи, слепи и слети – жътварят с небесна пастирка.
Над пътя извиха към къщите, до сънните дървени порти
с онази любов за прегръщане - най-верният химн на живота!

… отмаляла роса се посипа в предутринна синя шевица...
Разбуден мравунякът кипна, скъсал своята броеница,
разпиля се мънистено в храстите, по тревата, бодлите на драка
по червения пояс, в гайтаните, в ръченика, изпуснат в шубрака...
Ехотно с писък отлиташе подранил пъстроперест кеклик.
Суха земята попиваше прекатурен бакър с овченик.
Опомни се бавно, разчепка възлести корени по дъбравата.
А в дланите изворни трепкаха след пира любовен забравени
да блестят по памучната ризка с обточен кенар и везба,
последната капка моминство и първата мъжка сълза...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които са се върнали тук
  • Просто щедьовър...
  • Сладкодумно и много живописно написано. Харесах много стиха ти Валинтина!🌻
  • "последната капка моминство и първата мъжка сълза..." - Много силно!
    Едно мое стихотворение завьршва с "моят страх и твоя спомен".
  • Приказка...
    Поздрав!!!
  • !!!!!!!

  • "Полето разбридаше звуци,
    въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган,
    бъбривият хор на скорците в рояка светулки преливаше."
    Пренесох се в този приказен свят,Валя!Разкош!
  • Пренесох се там, много е образно, прелива от багри, картини и емоция!
  • Благодаря, Весе, Краси, Доре, Андрина и ти, Вранке .
  • Невероятен стил! Звучи ми като Йовков!
    Бурни аплодисменти!
  • Два пъти съм се възхищавал от тази тема - сега и на " Добра стига, Жътварю" от Петя Димитрова - dimension. Красота!
  • аплодисменти!
  • Велико!!!
  • Разкош!
    Истинско удоволствие!
    Замаях се от толкова картини и любов
  • Елмира, взаимно е и ти благодаря, че споходи поетичната ми нива
  • Чела съм те и друг път, макар и мълчаливо, макар и не само тук. Моженето ти е много. Много.
    Свалям ти шапка.
  • Целият български свят си събрала тук,Валя!Благодаря ти!
  • Валя, сладкодумие си тук!
    Благодаря!
  • Тук мога само да въздъхна... Възхита си, Валя!
  • Изумително!Поклон, Вале!
  • Свързах го с топлината и красотата на картините на Владимир Димитров-Майстора...
    http://farm1.static.flickr.com/130/400015306_b30b75f4cf_m.jpg
  • И аз благодаря за чудото, което сътворяваш!
  • "Как дълги са тези минути, безкрайно това приземяване!
    Протяжният стон на кошута в прегръдката силна на самец"

    Омагьосващо и толкова земно едновременно!
    Благодаря ти!
  • Тук любовта е извисена до Деветото небе чак.
    И е в единство с омайното въздействие на Природата.
    Мисля,че в това е заложено философското начало на този великолепен стих.
    Поздравления!
  • Невероятно опияняващ, любовен елексир!!!
    Селският фолклор наистина е магия!!!
    Красиво е!!!
  • "Полето разбридаше звуци,
    въздишки на морни щурци, аромат на сено и на риган,
    бъбривият хор на скорците в рояка светулки преливаше.
    Вървеше жътварят към село по друм непознат и потаен.
    В очите му тъмни небето угасваше бавно и страстно."

    Омаях се... Поздравления за творбата!
  • Пренесе ме в приказен свят, Валя! Поздрав сърдечен!
  • Валентина,благодаря за удоволствието да прочета Жътварят!!!
Предложения
: ??:??