Самодива (Вики)
535 5960
8.02.2017 г., 13:05 ч.

Жилава трева 

  Поезия
591 5 13

Душа ли беше - жилава трева,
в сърцето на безводната пустиня.
Без питанки "защо" и "докога"
все оцелява кротко, от години.

Сама не знае тук защо стърчи - 
посърнала от сушата, но жива.
Копнее ли, жадува ли - мълчи,
забравила и вик, и съпротива.

Не мисли и не помни - просто стрък,
под вятър и под пек стоящ на стража,
обречен на пустинния си кръг,
сред пясък и оазиси-миражи.

Ни въздух свеж, ни капчица вода,
достигат благодатно до стеблото.
Дъждовният сезон не е сега,
очаква го след няколко живота.

А дотогава, даже на инат,
сред пустошта сурова ще вирее,
направила, в загиващия свят,
най-трудния си избор - да живее.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Прекрасно си го написала Вики както винаги и всеки път улучваш точно в десятката а финалният куплет е разтърсващ.
  • .... Какво ли ще напишеш, когато дойде Дъждовния сезон...
    Почитания, Вики!
  • Класика, Вики! И класа също... Всеки твой стих докосва различна струна. Благодаря!
  • О, Вики....!
  • Много ми хареса, Вики!...Поздрав от мен!...
  • Дъждовният сезон не е сега,
    очаква го след няколко живота...
    Много хубаво, Вики! Поздрав!
  • Живее защото вярата е втъкана в нея.
  • Жилава е душата човешка... а понякога толкова ранима... човешки особености някакви... Точен поетичен разрез си направила, Вики!
  • Силен стих! Много ми хареса, Вики!
  • Нашата тъжна оптимистка!Душа разпната от обич...😍
  • Напук и на въпреки... така се оцелява (понякога)
  • Силно! Зов за повече вяра и устойчивост! Поздравления, Вики!
Предложения
: ??:??