Жилава трева
Душа ли беше - жилава трева,
в сърцето на безводната пустиня.
Без питанки "защо" и "докога"
все оцелява кротко, от години.
Сама не знае тук защо стърчи -
посърнала от сушата, но жива.
Копнее ли, жадува ли - мълчи,
забравила и вик, и съпротива.
Не мисли и не помни - просто стрък,
под вятър и под пек стоящ на стража,
обречен на пустинния си кръг,
сред пясък и оазиси-миражи.
Ни въздух свеж, ни капчица вода,
достигат благодатно до стеблото.
Дъждовният сезон не е сега,
очаква го след няколко живота.
А дотогава, даже на инат,
сред пустошта сурова ще вирее,
направила, в загиващия свят,
най-трудния си избор - да живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
