Жилетка за врабчето и надежда
Небето днес ми носи свобода
и полъх милва синята му кожа,
три облачета нижат бял гердан,
оранжевата есен му подхожда.
По рижите къдрици на дъжда,
протягат се лилави минзухари.
Обичам да се губя, без следа.
Небето спи на покривите стари.
Навярно сън сънува, че лети.
... Кълбото е накрая, има прежда
да изплета на зимата мечти,
жилетка за врабчето и надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
