Житейски път
По житейски път умислена вървя,
понякога безпътна, без посока.
На вятъра подвластна да летя,
с ранени колене и босонога.
Пристъпвам смело в зной и в студ
с една-едничка овехтяла рокля,
тя стига, щом очаква ме светът,
душата си пред него да разголя.
И моят път, макар преполовен,
по-стръмен става, вятърът - насрещен.
Свисти, сподавя ме, но изумен -
без ропот нося кръста си злощастен.
Еднаж намръщен, други път засмян,
орисници за мене го орисали,
по божия повеля е избран,
по божии закони ненаписани.
Житейски път - и кратък, и безкраен,
заръчал си ми в огън да горя,
жарава да съм всеки ден сияен,
светлик да бъда през нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
