Житейски път
По житейски път умислена вървя,
понякога безпътна, без посока.
На вятъра подвластна да летя,
с ранени колене и босонога.
Пристъпвам смело в зной и в студ
с една-едничка овехтяла рокля,
тя стига, щом очаква ме светът,
душата си пред него да разголя.
И моят път, макар преполовен,
по-стръмен става, вятърът - насрещен.
Свисти, сподавя ме, но изумен -
без ропот нося кръста си злощастен.
Еднаж намръщен, други път засмян,
орисници за мене го орисали,
по божия повеля е избран,
по божии закони ненаписани.
Житейски път - и кратък, и безкраен,
заръчал си ми в огън да горя,
жарава да съм всеки ден сияен,
светлик да бъда през нощта.
© Златка Чардакова All rights reserved.
