19.11.2022 г., 16:50 ч.

Житейски уроци 

  Поезия » Философска
558 2 6

Не всички пътеки превръщат се в път,
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм. 

 

Не всяка тревога споделяш на глас,
(притаена я криеш в сейфа „Душа“).
Често с усмивките редиш пасианс,
а бягаш ли, бягаш от фалша! 

 

Не всички целувки в Любов се превръщат,
(свита в сърцето прашна е тайна).
Не всяка надежда доброто завръща –
човещината я няма отдавна. 

 

Но всички актьори сме във филма „Живот“
и всеки сам пише своя сценарий.
Може би финалът да даде е готов
шепа Циганско лято, преди Есента ни…

 

© Яна Ангелова- Яни Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете са моята същност. Благодаря ви за прочита и топлите коментари, мили момичета!❤️❤️❤️
  • Много ми харесва, Яни! Поздравления!
  • Виждаш ми се още толкова млада за мъдростта, която ни показваш в стиховете си! Всеки сам определя ценностната си система, но има вътрешни закони, дошли от родителите ни, които не трябва да прекрачваме!
  • Мъдър стих, Яни, хареса ми!А финалът ме впечатли! Поздравявам те!
  • "Не всички целувки в Любов се превръщат" - а Шекспир си мисли, че държи всички въпроси и отговори
  • Хубав стих и размишления, Яни. Животът е сложно нещо, в него трябва да има всичко, за да сме живяли пълноценно!
Предложения
: ??:??