Житейски уроци
Не всички пътеки превръщат се в път,
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас,
(притаена я криеш в сейфа „Душа“).
Често с усмивките редиш пасианс,
а бягаш ли, бягаш от фалша!
Не всички целувки в Любов се превръщат,
(свита в сърцето прашна е тайна).
Не всяка надежда доброто завръща –
човещината я няма отдавна.
Но всички актьори сме във филма „Живот“
и всеки сам пише своя сценарий.
Може би финалът да даде е готов
шепа Циганско лято, преди Есента ни…
© Яна Ангелова- Яни All rights reserved.
