Житейският ми път
Житейският ми път бе криволица,
но никога не съм мечтал за прав.
С годините привикнах да обичам
съдбата си с капризният ѝ нрав.
Научих се на глътка да се радвам,
в плачът си да откривам смях.
И чак сега, когато си отивам
разбирам, че нищо не разбрах.
Ще бъде много, много жалко,
ако бездѝмен тръгна си от този път.
Събрал прахта от хиляди неради,
където други, като мен вървят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
