Житейският ми път бе криволица,
но никога не съм мечтал за прав.
С годините привикнах да обичам
съдбата си с капризният ѝ нрав.
Научих се на глътка да се радвам,
в плачът си да откривам смях.
И чак сега, когато си отивам
разбирам, че нищо не разбрах.
Ще бъде много, много жалко,
ако бездѝмен тръгна си от този път.
Събрал прахта от хиляди неради,
където други, като мен вървят.