Житейският ми път бе криволица,
но никога не съм мечтал за прав.
С годините привикнах да обичам
съдбата си с капризният ѝ нрав.
Научих се на глътка да се радвам,
в плачът си да откривам смях.
И чак сега, когато си отивам
разбирам, че нищо не разбрах.
Ще бъде много, много жалко,
ако бездѝмен тръгна си от този път.
Събрал прахта от хиляди неради,
където други, като мен вървят.
© Хари Спасов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
