toxin (Таня Донова)
357 4102
5.03.2021 г., 14:21 ч.

Житейско-нелогично 

  Поезия
625 2 6

Свечерява се. Колко неказани истини

тънат в дълбокото, притъмняло, небе;

от изток луната провлачва, умислена

в нейни си работи, нежно златно краче.

 

За сън свойте струни цигулка притваря.

Цигуларят, отново останал самин

с една недопушена, дълго време, цигара,

се заравя във спомен, притихнало-син.

 

Вижда очите ù, две засмени метличини,

как проблясват от залпи лазурни мечти,

чува дъха ù, постоянно притичващ

между него и купола натежали звезди.

 

Усеща кармичната връзка с ръцете ù,

полегнали в скута му като малко дете;

как плътно обвива с коси раменете му,

шепнейки "Така ми е хубаво с теб!".

 

Неволно отприщват гърдите му клада:

"Защо, Боже мой, ти защо ми я взе!?"

Далече на запад, като прах изтънява

въпросът му, в побелялото лунно лице.

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??