Жито-мир*
Ех, и распутица!**
Нива разкаляна.
Сякаш е блудница
с плът непогалена.
Сякаш е смъртница
житномънистена
с транзитопътници
газово-шистови.
Стрелят войниците
по коловозите.
Вместо пшеницата
танкове возят те.
Сипят се в нивите,
ситни, куршумите.
Жалят за живите.
Мъртви са думите.
Честта – на свършване.
Под знаме алено,
сърце – прекършено,
в земя запалена.
Съхнат сълзите ù,
киевскоруските.
Скърбят браздите ù,
без плод, напуснати.
И само спомен е
в хамбара житото.
Сега за помен е
платена питата.
Полята, златните,
морето, синьото,
земята, святата –
далечно минало.
Да беше
взела
хляба,
бабо!***
https://www.youtube.com/watch?v=KV48SfLz2DU ♥ – червена точка
*Житомир – град в Северна Украйна, основан по времето на Киевска Рус.
**распутица – разкаляна земя за оран през пролетта в Украйна, при която семената получават достатъчно влага, за да покълнат. По-късно почвата изсъхва и се втвърдява и растенията трябва да са достатъчно поникнали, за да не изсъхнат. "Распутица" се оказва истинско бедствие за няколко армии – за французите при Наполеон, за германците по време на Втората световна война и дори сега за руснаците и танковете им, въпреки че те би трябвало да са наясно с явлението. Но за житото "Распутица" е благословия. И ако земята се втвърди, без зърната да са засети, съществува риск от световен глад: https://www.dw.com/bg/%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B7%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE/a-61185689
*** В началото на април се появи видео с баба и дядо в Харковска област, които излизат да посрещат с червено знаме украински войници, вземайки ги за руснаци. Украинците не казват кои са и дават на бабата торба с продукти. После ù вземат знамето и го хвърлят на земята. Бабата разбира грешката си и връща продуктите, като казва, че с това знаме са воювали родителите ù. По-късно образът на бабата със знамето става символ в Русия:https://tjournal.ru/internet/604081-babushka-s-krasnym-flagom-kak-virusnyy-rolik-iz-ukrainy-stal-simvolom-podderzhki-rossiyskoy-armii
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
