7.01.2009 г., 18:53 ч.
Жив е
503
0
0
С ярост бясна викаш и сълзи солени проливаш,
юмруци в стената от стомана и бетон забиваш
и шепнейки с измъчен глас изричаш
"Защо трябваше сега да си отиваш?"
Имаш само спомена от миналите времена.
Пред теб от него остана само тъмнина.
Той е жив, докато в теб живее споменa.
Той е в сърцето ти, а там има само светлина.
юмруци в стената от стомана и бетон забиваш
и шепнейки с измъчен глас изричаш
"Защо трябваше сега да си отиваш?"
Имаш само спомена от миналите времена.
Пред теб от него остана само тъмнина.
Той е жив, докато в теб живее споменa.
Той е в сърцето ти, а там има само светлина.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
