Jan 7, 2009, 6:53 PM
Жив е
517
0
0
С ярост бясна викаш и сълзи солени проливаш,
юмруци в стената от стомана и бетон забиваш
и шепнейки с измъчен глас изричаш
"Защо трябваше сега да си отиваш?"
Имаш само спомена от миналите времена.
Пред теб от него остана само тъмнина.
Той е жив, докато в теб живее споменa.
Той е в сърцето ти, а там има само светлина.
юмруци в стената от стомана и бетон забиваш
и шепнейки с измъчен глас изричаш
"Защо трябваше сега да си отиваш?"
Имаш само спомена от миналите времена.
Пред теб от него остана само тъмнина.
Той е жив, докато в теб живее споменa.
Той е в сърцето ти, а там има само светлина.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
