15.03.2017 г., 21:45 ч.

Жив съм 

  Поезия
291 0 8

Ръмят отново мъките безкрили...

И вятърът отнася моите мечти.

Сълзите с времето прегарят...

Душата стене в самота.

Светът, подготвя ме за изпитание!?

И губя дневна светлина.

Очакване!? Какво ли? И страх

от непрогледна тъмнина.

Сокол във висотите глас надава!

Очакваш топла тишина...

Безумие, очакваш слава.

Но днес обвит си във тъга.

В стомаха пеперудите играят!

Опитват се нанякъде да полетят.

Дано успеят... Истински го искам.

За да почувствам че и аз живея.

Във този свят изпълнен с самота.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Гавраил!!!
  • Е те това очаквах наистина ме обнадежди Гавраиле!!!Поздрави приятелю!До нови!☺
  • Щом пеперудите играят
    край на твойта самота
    когото трябва ще познаят
    очаквай...скоро Любовта.
    Поздрав!
  • Благодаря Пепи за топлите думи!До нови!☺
  • След зимата, настъпва пролет, с всичките й красоти..... Нека надеждата ти е спътник и любовта ще те споходи! Поздрави!
  • Радвам се че споделихте момичета стиха ми!Хубав ден и много усмивки!!!Васе ,Веси☺☺☺!!!
  • Оставяш ме без думи. Просто страшно ми хареса!
  • Бъди още много години! Знам, че ще срещнеш любовта! Поздрави!
Предложения
: ??:??