15.03.2017 г., 21:45

Жив съм

439 0 8

Ръмят отново мъките безкрили...

И вятърът отнася моите мечти.

Сълзите с времето прегарят...

Душата стене в самота.

Светът, подготвя ме за изпитание!?

И губя дневна светлина.

Очакване!? Какво ли? И страх

от непрогледна тъмнина.

Сокол във висотите глас надава!

Очакваш топла тишина...

Безумие, очакваш слава.

Но днес обвит си във тъга.

В стомаха пеперудите играят!

Опитват се нанякъде да полетят.

Дано успеят... Истински го искам.

За да почувствам че и аз живея.

Във този свят изпълнен с самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Гавраил!!!
  • Е те това очаквах наистина ме обнадежди Гавраиле!!!Поздрави приятелю!До нови!☺
  • Щом пеперудите играят
    край на твойта самота
    когото трябва ще познаят
    очаквай...скоро Любовта.
    Поздрав!
  • Благодаря Пепи за топлите думи!До нови!☺
  • След зимата, настъпва пролет, с всичките й красоти..... Нека надеждата ти е спътник и любовта ще те споходи! Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...