Ръмят отново мъките безкрили...
И вятърът отнася моите мечти.
Сълзите с времето прегарят...
Душата стене в самота.
Светът, подготвя ме за изпитание!?
И губя дневна светлина.
Очакване!? Какво ли? И страх
от непрогледна тъмнина.
Сокол във висотите глас надава!
Очакваш топла тишина...
Безумие, очакваш слава.
Но днес обвит си във тъга. ...