Жива е
Подземната река от думи
днес прокърви измежду скуката.
Възрадвах се.
Разцъфнах румено.
И хвърлих плетката и куките.
Затърсих листите и молива,
забравени отдавна в ъгъла
и тихичко на глас се молех:
„Дано, дано да съм се лъгала.
Подземната река от думи
я обявявах за пресъхнала."
О, Господи! Какво безумие?!
Отново жива и настръхнала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
