30.11.2008 г., 12:56 ч.

Жива е 

  Поезия » Хумористична
871 0 20
 

Подземната река от думи

днес прокърви измежду скуката.

Възрадвах се.

Разцъфнах румено.

И хвърлих плетката и куките.

Затърсих листите и молива,

забравени отдавна в ъгъла

и тихичко на глас се молех:

„Дано, дано да съм се лъгала.

Подземната река от думи

я обявявах за пресъхнала."

О, Господи! Какво безумие?!

Отново жива и настръхнала...

 

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??