Подземната река от думи
днес прокърви измежду скуката.
Възрадвах се.
Разцъфнах румено.
И хвърлих плетката и куките.
Затърсих листите и молива,
забравени отдавна в ъгъла
и тихичко на глас се молех:
„Дано, дано да съм се лъгала.
Подземната река от думи
я обявявах за пресъхнала."
О, Господи! Какво безумие?!
Отново жива и настръхнала...
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
