Nov 30, 2008, 12:56 PM

Жива е 

  Poetry » Humour
887 0 20
 

Подземната река от думи

днес прокърви измежду скуката.

Възрадвах се.

Разцъфнах румено.

И хвърлих плетката и куките.

Затърсих листите и молива,

забравени отдавна в ъгъла

и тихичко на глас се молех:

„Дано, дано да съм се лъгала.

Подземната река от думи

я обявявах за пресъхнала."

О, Господи! Какво безумие?!

Отново жива и настръхнала...

 

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??