Всяко утро приемам като дар,
божествен знак, че съм още жива.
Дори сънувала да съм кошмар,
забравям и превръщам се във дива.
Грабя всеки лъч от светлината,
дишам наистина щастлива,
вървя напред, вземам красотата
и благодаря отново, че съм жива.
Аз съм тук - част съм от водата,
от бурята, нежността с името Жена.
Мога да усетя на цветята аромата,
да прегърна зимата и пролетта.
Щастлива съм, че всичко виждам,
че усещам, плача и тъжа.
Че ходя, тичам и прегръщам...
че съм жива, здрава и добра.
© Недислава Всички права запазени